За археолозите и иманярите...

Ако сте търсили информация за Пирдоп, сигурно сте забелязали – почти всички източници свързват града с две характерни негови черти. От една страна, той често е наричан „градът на щъркелите”, макар отдавна индустрията в региона да е свела популацията на тези птици до минимум. Другата пък е свързана с множеството тракийски могили в Средногорието. Техният брой стига 200, а наличието им е както доказателство за богато културно минало, така и повод за гордост и туристически поток в настоящето.
Тракийските могили често са били обект на интерес през годините. Много от тях пазят спомена от иманяри, решили да забогатеят на гърба на държавата, унищожавайки нейните исторически ценности. Други пък са проучвани от видни археолози, чиято мисия и цели би трябвало да са в коренно противоложната посока. Поне на хартия.
През 2006 г. в Средногорето с цел „проучвателна дейност” пристигна и известната археоложка проф. Даниела Агре, която накара мнозина да си зададат въпроса „Има ли всъщност разлика между иманярите и археолозите?”. Абсурден, но уместен в конкретния случай въпрос.
Обектът на интерес бе една от най-големите могили в региона, намираща се на около 300 м. от града. Тя бе с респектираща височина – близо десет метра, виждаше се от всички страни и бе символ, равностоен на Еленската базилика. Истински паметник на културата, създаден преди почти 3 000 години. Разбира се, това нямаше как да не убегне на будните учени, които проведоха изследвания с георадар и засякоха няколко значителни аномалии. Те засилиха съмненията, че под внушителната могила се намира нещо наистина рядко и ценно; нещо, което може да остави откривателя му в историята. И стана ясно едно – ще се проучва.
Дотук добре. От представата ни за археолозите, следващият кадър би трябвало да ни покаже учени с шпакла и четчица, които внимателно и търпеливо „откриват историята”. Вместо тях проф. Даниела Агре доведе багери и фадроми. Така археолозите за отрицателно време свършиха това, което никой друг през последните 3 000 години не беше посмял – изравниха могилата със земята. Историческият паметник бе не просто „проучен”, а напълно унищожен. На негово място останаха само кал и следи от гуми.
За огромно съжаление на групата археолози, могилата се оказа без ценно съдържание. Те не откриха нищо, с което да запишат имената си в родната история. Само няколко петна от ритуални огнища, които, уви, не носят желаната слава. Научните работници оставиха знака, показващ че на това място е имало тракийски надгробен паметник, захвърлен в калта. Както и малко разпиляна потрошена керамика, а и натрупаната пръст от могилата встрани. След което отидоха да „проучват” на друго място.
Всъщност археолозите начело с проф. Агре действително ще бъдат запомнени. За тяхно съжаление, не с нещо велико или поне добро. Въпросът е кой и защо позволи под съмнителен предтекст хилядолетен символ на Средногорието са бъде унищожен? И как в случая да направим разлика между иманяр и археолог? Дали се работеше в името на българското културно наследство или в името на славата и парите? Нормално ли е един археолог да „проучва” с багери и фадроми? Няма ли начин учените да бъдат задължени да възстановят това, което премахнаха?
Случаят сякаш не предизвика особена дискусия навремето, но това не значи, че е забравен. Или поне не би трябвало. Защото това, което стана с древната тракийска могила, може да се повтори и с други ценни за България обекти.

Васил Иванов