Девет жертви бяха нужни да се сетим, че нещо не било наред в нашето БДЖ. В цяла Европа железопътният транспорт е субсидиран с милиарди, а в България само се поддържа да не загине съвсем. Субсидията тук за 2007 година възлиза на 103 млн лв, а в съседна Румъния тя е 5 милиарда евро, какво остава за западна Европа... Но както и всичко останало в България и това е наопаки. Чакаме някой да бъде убит на пътя за да се направи пешеходна пътека, да падне някой автобус за да се сетим, че мостът е тесен...
За случилото се колкото е виновен министърът на транспорта - толкова виновни сме и ние, защото пътниците във влаковете си гасят цигарите като ги хвърлят на земята и ги настъпват, нощните влакове, вместо начин за спокойно пътуване, са място за купони на подпийнали младежи необезпокоявани от транспортна полиция.
Мъртвите вече никой не може да върне. Остава ни в деня за траур да бъдем съпричастни със скръбта на семействата на загиналите. Поклон пред паметта им!