135 години от обесването на Васил Левски

Икона на българската свобода - това е характеристиката, която Ваклуш Толев дава на Васил Левски. Икона на иконостаса на националната ни история, а не на една само отделна вероизповед. Нарежда го сред Тринадесетте поименни безсмъртни българи наред с: цар Борис III - Обединител, хан Аспарух - Основател, княз Борис - Покръстител, цар Симеон - Просветител, св. Климент Охридски - Азбучник, Св. Йоан Рилски - Покровител, св. патриарх Евтимий - Мистик и Воин, Отец Паисий - Будител, Баба Тонка - Майка на безстрашието, княз Александър Батенберг - Съединител, Пенчо Славейков - Прозрението на българския гений, Ванче Михайлов - Воин на оскърбените българи. Всички те, според Ваклуш Толев: са живото духовно вълмо на българската бъдна историчност.
Щастлива е историята на онзи народ, който може да изведе на националния си олтар личности на признание и дела за показ. Защото личността е свещена и тя освещава институцията и института.
Това отведе мисълта ми от тринадесетвековната история на България да отлъча с прозрение и предназначение - преценени в дан безсмъртна - Тринадесетте безсмъртни поименни българи. Никой не е лишен от правото на безсмъртие и никой не е оскърбен в достойнството си, че не е при тях.
Васил Левски е дарен с обсега на голямото мислене на държавник, на молитвеник, на бунтовник.
За своето дело Левски взима кръв от народа, път от Христа и воля за живот от идеята за свободата. И духом, и физически прилага Учението на Христос, а жертвата си дава не само като подражание, а и като самосъзнание.
Този човек носи една от най-големите мирови идеи - идеята, че религията на роба е свободата! И само той от всички световни революционери има прозвището Апостола, защото наистина е с провиденцията на апостол.