Ламята си показа гнусотата

Явно много дълбоко в раната е бръкнал някой, за да може да докара една главна редакторка дотам, че да покаже истинската си нелицеприятна същност.

Явно някой е успял да докосне достатъчно истината за това същество, наричащо себе си „камбана-рията на народа”, че успя да я накара да забрави предпазливостта и да изпълзи на светло с цялата си злоба, лицемерие и без да се усети, да покаже своето истинско аз. Явно някой е успял да разплете възела на далаверите и личностните облагодетелствания, случващи се години наред и правени от определена група „медийни представители”, че без дори да помисли и да пребори до 10, една издателка на един „прословут” медиен продукт се озъби страшно насреща му, изпускайки опънатите си нерви, заплашена да бъдат разкрити всичките и лицемерни и пагубни действия.

Явно на някой взе толкова много да му пука, че рискува собственото си спокойствие и реши да отвори очите на всички ни, за да можем сами да се убедим какво зло се е спотаило и дебне зад привидно учтивата усмивка на една местно-известна личност.

И явно този някой не е сам, защото безпочвените нападки на въпросната „журналистическа” персона са насочени като пръскачка за току що окосена трева във всички посоки на водовъртежа, измиващ и откриващ случвалото се на родна почва.

Земя, като една човешка длан... Но по-голяма ти не си ни нужна и колкото и да се опитват пришълци да те омерзяват и осмиват, ние продължаваме да те обичаме и да браним родния си край. Дори и от такива, които доскоро се биеха в гърдите и отстояваха уж твоите интереси, а всъщност непрекъснато из под юрганите им лъсваха техните собствени незадоволени долнопробнически гнили страсти.

Да се върнем на този някой, който успя да извади на повърхността истинската същност на въпросната „медийна персона”, която се закани да съди всички, осмелили се да надникнат зад надянатата маска, с която се надява да скрие истинското си готическо изкривено от безсилие лице. Поздравяваме този някой, който успя да ни покаже същността й. Истинската и неподправена същност на една отдавна паднала в калта жена, която се опитва в безсилието си да окаля стоящите наоколо. Истинската и неподправена нейна безпринципност, нейното робуване на най-ниските човешки страсти, нейното жалко скимтене и безморалност. Свикнала да стои по скамейките пред съдебната зала, за да може поредното дело да докаже, че е лъжкиня, крадла, безморална и безполезна „личност”.

И в Златица, и в Пирдоп имало ентусиасти и те били пъстри и всеотдайни. Радваме се, че имаме такива хора за съграждани. Радваме се, че гражданското общество се размърда и реши да изстиска зловонните пъпки, които са се пръкнали по тялото му и го загрозяват. Реши да се очисти и да предприеме необходимото, за да попречи на поредните нечестни и ненужни игри на групата дългогодишни общински ясладжии, свикнали да цоцат и без това незавидно недостатъчните общински бюджети.

„И Пирдоп, и Златица – земя, като една човешка длан”. Всички се знаем, всички се познаваме. И това е нещото, което най-много плаши госпожа три-главата ламя, карайки я да бълва змии и гущери. Изпълзя от най-тъмните кътчета злото и се опита да омърси Златишко-Пирдопската котловина, но се появиха Рицарите на светлината и го спряха. Обезкървиха го. Отрязаха безконечните му пипала, впили се в снагата на нашите общини. Обезоръжиха го, пишейки позиви (между впрочем, първите такива написа самата тази многокилограмова и многопийнала персона с неясен произход по изборите, тайничко нападайки собствения си фаворит, който плащаше тлъстите сметки по ресторантите и издаваше на гърба на община Златица изборните си послания, хвърляйки луди пари в зийналата й паст), разкривайки в тях истината за тъмните далавери, вършени с години. Осмелиха се да кажат истината и да повдигнат завесата, за да могат всички да се убедят в правотата му и да кажат: Стига! Стига яли, стига крали, стига злословили на наш гръб, мръсни незадоволени твари.

Въпросната „чистоплътница” до такава степен се самозабрави, че няколко пъти си позволи да нарича хората, собствените си читатели, всички ни с най-разнородни определения, взимайки за пример себе си. Нарече ни пасмина, простаци, дупедавци и какво ли още не. Сякаш описваше себе си... Но ние, за радост наша и за съжаление нейно, не сме направени по нейн образ и подобие... Късмет.

И най-важното е, че този някой няма да спре да вади кирливите ризи на тази „госпожо-другарка ламя камбанска”, защото е крайно време народът да разбере истинската й същност и да я изгони така, както някога я изгониха от едно друго красиво място на нашата малка страна.

А вие, госпожо и другарю, с вашия „прекрасен” вестник продължавайте в същия дух! Изключително много ни харесвате такива, каквито сте – „без маска и без грим, озъбено свирепо куче”. Щото тя, нали „кама-бана-та-а-а-а” е безлична, невзрачна и беззъба, все с нещо трябва да я поукрасите, за да може поне двама-трима да решат и да си я купят. Ей така, за разнообразие и за да надникнат в душите ви, след което безгрижно да посетят с нея онова място, дето се „изпразват” след като добре са се нахранили, за да проверят дали за това поне стават тези няколко некачествено отпечатани странички, пропити с миризмата на алкохол и евтини мезета.

А ние знаем, че открай време от вашите „творчески напъни” нищо не се пръква (освен може би някоя шумна, миризлива, полковническо-говедарска и ренатино-дебелашка пръдня, придружена с псувня). И защо ли? Затова, защотото... „миризливо е говното”...


РS: Извиняваме се, скъпи читатели, че трябваше да ви занимаваме с тези недостойници, наричащи себе си „щастливци”, но трябваше да благодарим на този някой, който се осмели да възроптае и успя да извади на повърхността истинското лице на триглавата танкоподобна и набъбнала от лакомия ламя. Хубаво е, че все още съществуват юнаци, които да спасят златната ябълка от грозно зейналата й космата паст!


Автор: говедар, „актьор-режисьор”, кооператор-драматург, един камерист, една книжарка- фотографка и няколко „лилипутчета” от Пирдоп, които решиха да упражнят сладкодумието си. Просто, защото притежават талант и им пука и твърдо са решили да опазят от такива чудовища и Пирдоп, и Златица. И решихме дружно да развеем байрака и да поведем справедливата битка в името на народа! С тон за песен:

БОЯТ НАСТАНА
Боят настана, тупкат сърца ни,
ето ги близо наште душмани.
Кураж, дружина, вярна сговорна,
ний не сме вече рая покорна!
Нека пред света да се покажем,
нека му гордо, братя, докажем,
че сме строшили мръсни окови,
че сме свободни, а не робове!
Дружно, братя българи, в боя да вървим!
Дружно, братя българи, враг да победим!
О, майко моя, Родино мила,
ний не сме вече рая покорна!
С гняв и дързост днес ще издигнем глас,
времето няма все да чака нас.
Нека във битка славна влезем ний,
нашта десница Бог ще подкрепи!

Уважаеми читатели, изпращайте своите материали на e-mail: pirdop@lycos.com . Блогът на Пирдоп ще ги публикува без никакви редакции.